Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Пловдивчани на линия:

Общи приказки

Трябва да сте регистриран потребител и да се присъедините към групата, за да може да оставите мнението си.
Мислите ли, че една жена може да бъде вярна?
s2000 написа на 27.05.2017 г.:
Може, разбира се. Обикновено обаче, мъжете само плюят жените, наричат ги к*рви и т.н., но не се замислят, че ако по цял ден лъскат на порно клипчета, не обръщат внимание на жените си, сами ги тласкат към други мъже...

alben написа на 20.05.2017 г.:
Може, защо да не може - Разни хора, разни идеали!

Ema написа на 10.10.2009 г.:
Зависи от мъжа,това се отнася и за него,ако не се чуства добре с половинката си.

meril написа на 10.10.2009 г.:
И при мъжете е същото.Преди време си мислех,че ,за да изневери една жена трябва да вложи чувства....при мъжете не е точно така.Но днес вече съм на мнение,че и жените хукнаха през просото.Пак казвам.Въпрос на личен избор!

Austin Powers написа на 09.10.2009 г.:
Със сигурност е въпрос на желание и избор. Което отговаря на темата с "да". Мен по-любопитен ми е въпросът дали един мъж може да бъде верен... :)

meril написа на 09.10.2009 г.:
Въпрос на желание и личен избор:)

demayo написа на 24.07.2008 г.:
Разбира се, че може, но не се знае на какво! ;DВ природата на жената е заложено да не е вярна и почти няма изключения! Особено като наближи трийсетте години и леко ги подмине. Най-доброто, което може да направи човек в този случай, е просто да контраатакува. Без изневяра просто не е интересно, а без няколко изневяри си е просто скучно!

armella написа на 14.07.2008 г.:
Е, това все едно съм го писала аз, но от позицията на мъжа. В моя случай съпругът ми беше неверната партия. Сега аз съм доволна, шастлива и спокойна, а той стана парцал. Моята вярност и всеотдайност му дадоха самочувствие, че ще е така до безкрайност, но уви - и другата страна проглежда. Така, че кой каквото прави, на себе си го прави ;D

doko написа на 13.07.2008 г.:
za jenata ot sofia,tva 4e taka dobre opisisva tupanarskite si postupki i zlobata si,ne ia pravi po-malko kuchka.nikoi ne i e vinoven,4e v kraina smetka ne namira shtastie,zlobata i mrusotiata do nishto dobro ne vodiat.osven,4e s tezi si postupki pravi sebe si neshtastna,pravi takiva i okolnite,semeistvoto si,deteto si,a i koi znae oshte kolko narod.tova e samo edna jiteiska sudba i ne mogat da se praviat generalni izvodi za temata za viarnosta na jenata,no primera e dostatu4no dobur,da se razbere,4e durjanieto i postupkite na mrusnia chovek vodiat samo do negativi i v nikukuv slu4ai do shtastieto i udovletvorenosta na vliubenia i obichan chovek,durjasht na semeistvoto si na normalnite vzaimootnoshenia,a ne na jivotinski instinkti i otricatelno otnoshenie i mislene.

sladurankata написа на 12.07.2008 г.:
цитат от изказване на smarfietka от 08:46 / 29.01.2008 г.:
"Една жена в легло на друг отива, когато у дома и е студено.""Вино и жена изневеряват, когато няма истински пиячи"Не харесвам В.Маринов, но тези двете изречия са верни наистина.
ето това намерих и копнах от нета.....цитат:http://www.izpoved.com/misc/misc1428.asp,,На 38 години съм, жена от София. В последния клас на гимназията го направих за първи път с мой съученик. Ходихме около година, после той отиде войник, аз не успях да вляза в университет и започнах работа. Там ме свали мъж по-голям от мен с 20 години. Ходих с него година и нещо. После ме приеха полувисше, имах две-три гаджета състуденти, ама имах и няколко флирта за по веднъж-два пъти. Почнах работа по специалността, която харесвах много. Там се влюбих в женен мъж, със 7 години по-голям от мен. Беше оставил жена си и детето си в провинцията и от 6-7 години живееше сам в София. Започнахме бурна връзка - любов, ревност, събирания, разделяния. Обичах и страдах. По едно време разбрах, че той няма да се разведе заради мен. Болеше ме много. По това време ми се обади мой съученик, с когото бяхме навремето много добри приятели, без секс. Живееше в Канада, където беше устроен със стабилна работа и дом. Предложи ми брак. Приех. Имах колебания, но реших, че това е шанс да започна нов живот. Жененият мъж, с който ходех дотогава прие брака ми на нож. В работата ни почна да говори за мен, да изнася подробности от връзката ни, да се опитва да ме злепостави. Както и да е, заминах за Канада. Мъжът ми ме носеше на ръце, угаждаше ми. Започна всеки месеца да праща пари на нашите и на брат ми. Чувствах се обаче много самотна, понеже не работех, нямах и никакви познати. Не знам защо, но почнах да се държа лошо с мъжа ми, унижавах го, сърдех му се, не му говорех с дни. Дълбоко в себе си се упреквах за това, но не можех да се контролирам. Сексът ни беше пълна трагедия - той ме обичаше много, но понеже му пусках рядко и едва ли не по милост, той свършваше мигновено, а аз не получавах никакво удоволствие. Междувременно научих, че бившият ми приятел си бил намерил ново гадже - по-млада от мен колежка от общата ни работа. Усетих, че ревнувам, въпреки, че го обвинявах затова, че не се реши да се разведе заради мен. След година се върнахме през отпуската в България. Хукнах като отвързана по срещи с приятелки, приятели, направо забравих за тези няколко седмици, че имам мъж. Правих и секс няколко пъти с бивши гаджета - чуках се като обезумяла. Докато бяхме в България мъжът ми купи нови печка, пералня, хладилник на нашите, плати за ремонт на къщата им. Отпуската свърши неусетно и се върнахме в Канада. След месец и нещо на гости ни дойде майка ми. Може би защото присъствието й ми даде някаква нова сила, се почувствах още по-озлобена срещу мъжа ми. Започнах да се държа още по-лошо, правех скандали за нищо, демонстрирах надменност и хладнина. Понякога се връщах на земята и се чудех тоя човек, който ми даде всичко и се държи толкова добре с мен, как издържа цялата тая гадост, на която го подлагах. По някое време започнах да настоявам, че трябва да си замина за България с майка ми за известно време, защото съм в нервна криза, а после когато реша, да се върна пак в Канада. Нагласата ми беше, че ще изкарам нещо като неотдавнашната отпуска - фрашкана с пари, без ангажименти, щях на воля да си поживея, да купонясвам, да се чукам. Майка ми взе моята страна и почна и тя да натяква колко съм се била изнервила, колко тежък ми бил животът в Канада и т.н. Напълно неочаквано за мен обаче, мъжът ми ми каза, че и за него е най-добре да се разделим, всеки да си направи равносметка за едногодишния семеен живот и да реши дали има смисъл да продължаваме заедно. Онемях, а после избухнах в ярост. Изведнъж осъзнах, че губя всичко, което бях получила на тепсия - обич, грижи, по-добър живот, материална осигуреност. Не можех да повярвам, че сама си бях направила всичко това. За съжаление обаче, отново избухнах и си изкарах всичко на него. Заминах си за България след грандиозен скандал, при който най-нагло си прибрах 2000 долара от портфейла му с аргумента, че съм му жена и той трябва да ми осигури издръжка докато съм сама в България. След завръщането ми изпаднах в криза. Не можех да намеря себе си - упреквах се за случилото се, а после пък обвинявах мъжа си за всичко. Той се обаждаше редовно през първия месец, беше внимателен и загрижен, но аз се държах безобразно, мълчах, или пък прекъсвах разговора и затварях. След втория месец той спря да се обажда. Неочаквано за мен, един ден баща ми подметна някаква реплика, с която ми даде да разбера, че не одобрява поведението ми. Скоро след това имах голямо скарване с брат ми, който ме обвини, че съм тъпанарка, която е изпуснала златното пиле, кацнало на рамото й. Мъжът ми му беше купил уредба и телевизор през отпуската ни. Минаха три месеца и аз се върнах на работа с наведена глава. Бившият ми приятел ме гледаше подигравателно, колежките ми до една ми се присмяха, че съм невероятна тъпачка, за да изпусна безгрижния живот в чужбина. След още година мъжът ми се върна и предложи развод по взаимно съгласие. Мина още година и нещата така се завъртяха, че аз пак се върнах при онзи, женения с детето в провинцията. Пак тръгнахме заедно, пак беше същото, любов, ревност, изневери, скарвания, сдобрявания - връзка без перспектива, защото той все не се развеждаше. Така, докато забременях. Приятелят ми настоя да махна детето, а аз отказах - бях вече на 35 години. Разделихме се, аз родих извънбрачно дете, което той не призна. Смених и работата, защото не можех да издържам на подигравките на колежките си. Сега гледам детето си сама.,,-----край на цитатабожькей, какви жени има само

стопер написа на 12.07.2008 г.:
цитат от изказване на Pebbels от 00:27 / 15.06.2008 г.:
Бе, вие като пишете толкова мъдри мисли за любовта или като оплювате другия пол, що не кажете Вие самите колко дълго сте били верни на човека до себе си,а? Аз съм омъжена от 10 години и никой друг не ме е интересувал през този период, освен съпруга ми. Обичам го, с него ми е интересно, вълнуват ни едни и същи неща и в леглото си пасваме страхотно. Пожелавам на всички Ви същото. ;)
Ти питала ли си го него,дали му е готино,дали му доставяш достатъчно удоволствие,и дали твоята най-добра приятелка него прави по-добре!!??? ;D ;D ;D

marksman написа на 11.07.2008 г.:
цитат от изказване на Pebbels от 00:27 / 15.06.2008 г.:
Бе, вие като пишете толкова мъдри мисли за любовта или като оплювате другия пол, що не кажете Вие самите колко дълго сте били верни на човека до себе си,а? Аз съм омъжена от 10 години и никой друг не ме е интересувал през този период, освен съпруга ми. Обичам го, с него ми е интересно, вълнуват ни едни и същи неща и в леглото си пасваме страхотно. Пожелавам на всички Ви същото. ;)
Пасвате си ама не за дълго, след още 5 години друга песен ще запееш :D :D :D :D :D

Pebbels написа на 15.06.2008 г.:
Бе, вие като пишете толкова мъдри мисли за любовта или като оплювате другия пол, що не кажете Вие самите колко дълго сте били верни на човека до себе си,а? Аз съм омъжена от 10 години и никой друг не ме е интересувал през този период, освен съпруга ми. Обичам го, с него ми е интересно, вълнуват ни едни и същи неща и в леглото си пасваме страхотно. Пожелавам на всички Ви същото. ;)

meril написа на 07.02.2008 г.:
цитат от изказване на male4ka от 16:23 / 01.02.2008 г.:
Според мен съществуват...или поне така си мисля, съдейки по себе си. Ако, мъжът я уважава, разбира, отделя и достатъчно време... тези неща от своя страна правят жената щастлива и какво повече може да иска тя?
Зависи и от двамата.Ако получават това от което имат нужда в една връзка няма да се случи нищо,което да нарани другия.12г.бях омъжена и мога да кажа,че не съжелявам,че съм била вярна.Но ако трябва да сме честни,секса е едно от важните неща....няма ли пасване в секса ...винаги има изневяра!

jemsy1980 написа на 06.02.2008 г.:
Zdravei te ! Ami da moje da byde,za6toto go znam ot li4en opit.Az sym omyjena ot 11godini i sym bila vqrna samo na sapruga mi! Kato vsqka druga jena i az sym imala mnogo predlojeniq za intimna vryzka no nikoga tova ne mee syblaznqvalo.Ne sym staromodna prosto dyrja na sypruga mi ,za6toto prekaleno mnogo go OBI[color=red][color=pink] :)[/color][/color]4AM :) :) :)

palec написа на 01.02.2008 г.:
Според мен съществуват...или поне така си мисля, съдейки по себе си. Ако, мъжът я уважава, разбира, отделя и достатъчно време... тези неща от своя страна правят жената щастлива и какво повече може да иска тя?

CAB написа на 01.02.2008 г.:
А съществуват ли такива ?Всъщност съществуват ли такива, които са доволни от мъжете си и не искат ПОВЕЧЕ???Темата е безкрайна :)

palec написа на 01.02.2008 г.:
:) niki, че на кой не му се иска да намери за себе си половинката, която да му бъде вярна?

CAB написа на 01.02.2008 г.:
Допуска се, че една жена е вярна.Не се доказва противното. :)

nikipd написа на 31.01.2008 г.:
цитат от изказване на male4ka от 12:28 / 29.01.2008 г.:
nevi, донякъде съм съгласна с теб, но от друга страна това, че мъжът ти подарява цветя, обсипва те с мили думи и едва ли не ти сваля звезди... въобще не означава, че държи на теб и, че в даден момент, когато имаш нужда от него... той ще е до теб-готов да ти подаде ръка :)
:(Mnogo mi se iska da namerq,jena koqto da mi bude vqrna

Страници:1 2 3Следваща


ВХОД за регистрирани
E-mail / Потребителско име
Парола
запомни ме на този компютър
забравена парола

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Правила
©2004 - 2016 Медия груп 24 ООД. Plovdiv24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Plovdiv24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: