Профил

Търсене

Потребители

Групи

Класации

Пловдивчани на линия:

Групи
Моите
Групи на приятели
Популярни
Нови
Създай група

Общи приказки

Групи » Общи интереси » Общи приказки» Теми» Турците са избрали името България?!?

Трябва да сте регистриран потребител и да се присъедините към групата, за да може да оставите мнението си.

Турците са избрали името България?!?

Rothmans написа на 20.11.2008 г.:

ние явно нищо не можем да направим, ама идеята да го пусна това е, че материала е от 2004г. и някой по запознат може да каже какво се случва днес и да видим до къде сме я докарали. и в тоя ред на мисли, някой знае ли от къде се взеха парите за ремонта на джумая джамия.

katyaz написа на 19.11.2008 г.:

И това е нашата България! Никой нищо " не знае"! За съжаление отново нещата се случват в бедните райони! Не бях чела тези статии. Благодаря за труда ти да ги пуснеш Rothmans! И големия въпрос, който следва е: Какво да направим ние???

Rothmans написа на 18.11.2008 г.:

6От същия брой Входно каре Уахабизъм, Муафак и „Ал Уакф“ В миналия си брой „Капитал“ подробно писа за дейността на фондация „Ал Уакф ал ислами“. В сбит вариант фактите звучат така: Произхождащата от Саудитска Арабия фондация „Ал Уакф ал ислами“ е била регистрирана в България през периода 1993-1994 г., когато главен мюфтия е Фикри Сали. Сред учредителите и е Абдуллах ал Хусейни, брат на Хамад ал Хусейни, който е част от т.нар. златна верига на саудитски бизнесмени, финансиращи „Ал Каида“. Според скорошен доклад на Службата за разузнаване и сигурност на Холандия, където „Ал Уакф“ е изключително активна, в джамиите на организацията се проповядва т.нар. салафизъм-уахабизъм, като често се промъкват и радикални послания, както и индиректни призиви за джихад срещу „неверниците“ (като за „неверници“ биха могли да бъдат счетени и християните). Доказано е, че голяма част от арестуваните по обвинения за връзка с атентатите от 11 септември 2001 г. са посещавали семинарите на „Ал Уакф“ в Айндховен. Холандската служба за разузнаване и сигурност признава, че в джамиите на Ал Уакф се извършва „вербуване за джихад“. В момента семействата на загиналите в 11 септември съдят „Ал Уакф“ и още няколко организации за един трилион долара. От самата фондация отричат всякакви връзки с терористични организации, казвайки „Можеш ли да съдиш продавача на домати, ако продава доматите си на убиец“. В българския правен мир фондацията не просъществува дълго. През лятото на 1994 г. Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и отказва пререгистрация, а през 1999 г. представителят и Абдулрахим Таха е изгонен от страната. Въпреки това обаче редица факти сочат, че работата на „Ал Уакф“ в България никога не е преставала, още повече че в момента дори се засилва. В обиколката си около Разград преди три седмици „Капитал“ откри четири джамии, построени или подпомогнати от „Ал Уакф ал ислами“ през периода 1993-1994 г. В тях хората очакваха „добрият арабин“ да дойде всеки момент, тъй като (по думите им) са били предупредени от районното мюфтийство, че човекът вече е в България и се лекува в Павел баня. Хората от Бисерци, Бреница и Стефан Караджа не помнеха името на арабина, но ходжа Лютфи от Тодорово си беше водил тетрадка за изразходваните средства при строежа на джамията и го беше записал - Абдул Азис. „Капитал“ установи, че шейх Абдуллах Абдул Азис Сорея наистина е в Павел баня. По данни на полицията той посещава страната почти всяко лято, като стои по няколко месеца. Като помощник на Абдул Азис в Тодорово и Стефан Караджа помнеха човек на име Муафак. Муафак ал Асаад е сириец на 41 години. Той има регистрирана обща фирма („Траст-къмпани“) с официалния бивш представител на „Ал Уакф“ за България Абдулрахим Таха. Това обаче не е всичко. През 2002 г. Муафак става управител на новорегистрираната фондация „Ал Уакф“ в София. Според Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет „ако фондацията развива дейност, която по какъвто и да било начин е свързана с религия, то регистрацията и е незаконна, тъй като не е поискала разрешение от нас“. В документите за вписване обаче няма формулировка, която да докаже, че новата „Ал Уакф“ е религиозна, в частност ислямска, фондация. Същевременно обаче жителите на Сърница са категорични, че тамошното ислямско училище е на Муафак. Според директора Саид Мутлу сириецът само притежава сградата и я отдава под наем на Главното мюфтийство, като няма никакво отношение към учебната програма или финансирането, но повечето сърничани не мислят така. „Можете да намерите Муафак в училището му“, беше най-честият съвет, който екипът ни получаваше в Сърница. Директорът Мутлу обаче не отстъпи от твърдението си, че сириецът няма нищо общо с учебното заведение. Подобни по разминаване бяха тезите около прословутото посещение на делегацията начело с Фикри Сали (и включваща няколко души от централния съвет на ДПС) в Саудитска Арабия отпреди месец. Това пътуване се превърна в скандал, защото в медиите беше тиражирана информация, че поканата за заминаването е била от „Ал Уакф ал ислами“. Участвалите категорично отхвърлиха твърденията. Районният мюфтия на Разград Мехмед Аля ги нарече измислица. Между другото той абсолютно отрече „Ал Уакф“ да е участвала в построяването на по-горе изброените джамии (въпреки че строежът им е бил по времето, когато той е заемал същия пост и независимо от факта, че самите селяни си спомняха как лично той е водил арабина). „Капитал“ обаче се свърза с клона на „Ал Уакф“ в Айндховен, откъдето потвърдиха, че поканата е истинска и е отправена от тяхна страна. Като координатор на пътуването в нея е посочен именно Муафак ал Асаад. Човекът от фондацията, представил се като Абу Тарик, дори заяви, че в Саудитска Арабия е успял да се срещне с Муафак.прочетете го ако искате и пак ше си поговорим

Rothmans написа на 18.11.2008 г.:

5Училището в Делчево дори не е Коран курс. „Ако кажете още веднъж думата училище, спирам да говоря и си тръгвам“, заплашително казва господин Джинов, директор на „Вакъфски имоти“ към разградското районно мюфтийство. Той се е появил изневиделица отнякъде, докато екипът ни се е разхожда из двора на празната сграда. Между другото джамията на училището има 32-метрово минаре. Ето, пак казахме училище. „Добре, щом не е училище, какво е“, питаме господин Джинов. „Общежитие“, отговаря той. И после доразвива тезата си - че помещенията се ползвали само за подслон на децата, които ходели на училище в съседното село Тодорово. „Искате да кажете, че сте събрали деца от целия разградски окръг (защото от няколко села заявиха пред екипа ни, че специално мюфтийството е агитирало родителите да си дадат децата в Делчево) само за да ги сложите в една сграда и после да ги пратите на училище в съседното село“, опитваме се да убедим господин Джинов в нелогичността на твърденията му. „Е, през свободното си време и през уикендите учат Коран“, признава той. „А разрешение за Коран курс имате ли“, питаме. „Това тук е общежитие, настоява той и пита „вас Недим Генджев ли ви праща“. В същото време се разхождаме из стаите на, хм, училището. Тече ремонт, а възпитателят Ибрахим Ефраим говори как промените са заради ХЕИ, с които имали проблеми, как имало ток и вода, но те не са узаконени, как е стъпено на територията на някакъв съседен имот и също - как училището ще кандидатства в районния инспекторат, за да бъде регистрирано. „Ти да мълчиш, сопва му се господин Джинов. Нищо не разбираш.“ Но не уточнява кое от всички твърдения го е подразнило. От регионалния инспекторат по образованието в Разград заявиха за „Капитал“: „Към момента няма никакви постъпили документи от страна на Делчево.“ „Нито са подали молба, нито нищо, обясниха оттам. И дори и само общежитие да са, пак им трябва разрешение, процедурата по получаването на което е дълга и сложна.“ От инспектората предупредиха, че ще следят дали през есента в Делчево ще се съберат деца, като, „ако открият годината без разрешение, ще им съставим акт и ще сезираме прокуратурата.“ Училището в Делчево е построено в периода 1997-1998 г. Както господин Джинов, така и възпитателят Ибрахим Ефраим спокойно и с уважение говорят за Сюлейман Хилми Тунахан - човек, роден през 1888 г. в селото, завършил в Саудитска Арабия и преселил се в Турция. Именно неговите последователи издигнали „общежитието“ в Делчево, казват двамата. Това потвърждават и много други хора - както от това село, така и от Стефан Караджа, Тодорово и Бреница. Чужденците дошли тук, „за да продължат делото на своя учител“. Проблемът обаче е, че това дело се възприема по доста противоречив начин в Европа. В Германия например т.нар. секта на сюлейманджиите наброява около 20 000 души и поддържа 320 „ислямски културни центрове“. В тях се обучават около 60 000 деца, предимно от турски произход. В своя статия по темата за ислямизацията на страната Ахмет Арпад от Stuttgarter Nachtrichten online казва: „за [тези хора] основателят на сектата Сюлейман Хилми Тунахан е „най-великият, нашият светец“. Малко се знае за същността на ученията им. Те се възприемат като най-важните пазители на исляма и вярват, че само 300 000 мюсюлмани, всички те сюлейманд¬жии, ще бъдат избрани да отидат в рая“. В свой материал за ситуацията в Азербайджан от 24 юни 2004 г. Жан-Кристоф Пуш от радио „Свободна Европа“ пък споменава: „Толерантността на светското азербайджанско правителство има своите граници и не всички представители на турския ислям са еднакво добре дошли. Властите упорито отказват регистрация на сюлейманджиите, радикална група, кръстена на основателя си Сюлейман Хилми Тунахан“. В доклада си „Религиозната свобода в Турция в контекста на човешките права“, публикуван в сайта на Europe - Near East Center (www.enec.it) Ниязи Октем пише за сюлейманджиите: „Те са доста влиятелни в политическия и обществения живот. За тях светското е равнозначно на атеизъм. Те управляват повече от 1000 сгради, в които живеят близо 100 000 ученици. Деветдесет процента от тези млади хора ходят в нерелигиозни училища. Тези сгради са известни като места с много строга дисциплина.“ За сблъсъка между ислямистите и привържениците на светската държава в Турция знаете достатъчно. „С дълги ръкави на топлото“ Именно изключително строгата дисциплина е причината Керме да не иска повече да ходи в училището. Намираме я съвсем случайно - когато спираме в Острово и питаме майка и дали познава деца, които учат в Делче15, но изглежда по-голяма. Учила е в Делчево една година, но е ходила само през уикендите и ваканцията. Баба и я праща да купи бонбони и Керме черпи гостите, преди да започне да говори. Ядем пияни вишни и Керме казва как в Делчево било хубаво, но не искала да се връща. Възпитателите се държали много добре (въпреки че един от тях беше съден за блудство с ученичка), но не, не би отишла пак там. Храната била чудесна, обаче от следващата година по-скоро иска да учи в „Химията“ в Разград. И през цялото време не те напуска усещането, че Керме ти спестява нещо важно. Разбираш какво е, когато задаваш въпроса за свободното време. „Ами нямахме такова, усмихва се Керме притеснено. Сутрин ставахме в шест часа, започвахме да се молим, после закусваме и четяхме Корана, след това обядваме и пак четяхме. Никъде не ходехме. А е трудно Коранът да се учи. И там все затворени седяхме, никъде не излизахме. Нито на кафе можехме да отидем, нито телевизия да гледаме, нито с момчетата да говорим. Само четяхме и учехме. Бяхме забрадени, с дълга пола, с дълги ръкави, на топлото. Ама много беше топло. И много беше скучно. Затова не искам да се връщам.“ Керме разказва, че в „женската“ къща са били 30-40 момичета, а момчетата - „те бяха повече“. Странното е, че господин Джинов не се сети да спомене пред „Капитал“ за наличието на отделна къща за жени. Колкото за броя на момчетата, каза, че капацитетът на сградата е „около 20 души“. Керме казва, че в селото има още две деца, които са били с нея в Делчево. Тръгваме натам и Керме ни брифира, че те „са брат и сестра. Майка им седеше там постоянно и затова много добре се разбираха с възпитателите. Момчето дори беше в Турция - защото, ако си добър ученик, те пращат там да учиш. Не съм го питала обаче как е било, защото нали ви казах, не ни беше позволено да си говорим с момчетата“. Стигаме до къщата. Отвътре излиза дребничката Мюзея, на 14, следвана от майка си. Втората веднага казва, че е вдовица, че в Делчево било много хубаво и „защо така направиха бе, джанъм, щели да го закриват, говорят, верно ли е това, нека децата да учат, защо така правят“. Преди майка и да я прекъсне, Мюзея успява да каже, че в училището и е харесвало, че Коранът бил лесен и че наистина ходела в Тодорово на нормално училище. „Учат децата бе“, гордо казва майката. Лесно е да разбереш защо жена, която трябва да отгледа двете си деца сама, е повече от благодарна, когато някой и предлага да им даде напълно безплатно образование плюс легло и храна. Както обяснява господин Джинов, „набираме ги, като ходим по селата. Повечето са бедни деца. Такива на разведени родители или сираци, или пък - майка им в Холандия, а баща им - в Турция“. Докато разговаряме пред портата, на колелото си пристига Али. Той е на 16, учил е четири години в Делчево и на въпроса „как беше там“ с голяма усмивка отговаря „супер“. Смеем се, а след това Али разказва, че вече е изкарал в Турция три седмици. Последния път бил, за да си избере училище в Истанбул, където да продължи. Посрещнали го „едни ходжи“, които щели да се грижат за него и да платят цялото му обучение. Какъв искаш да станеш, питаме - „адвокат“, грейва Али и ентусиазирано започва да разказва на какво ги учели в Делчево: „Казваха ни - идва краят на света. Всички хора почнаха да пият, да играят по дискотеките. Сега, както християнството има задачи да не се правят тези неща, и мюсюлманството има тези задачи. Това казваха.“ Въпросите Училищата в Сърница, Устина и Делчево са коренно различни като идея и преподаване. Онова, което ги обединява, е липсата на прозрачност и контрол върху дейността им, а оттам - и съмненията за истинските цели, които преследват. В този смисъл отговорът на въпроса дали се използват като оръжие в борбата за Главното мюфтийство не е толкова важен. По-важни са няколко други неща. Че в България има някакви места, в които се преподава някакъв ислям, без никой да ги контро¬лира истински. Те не са регистрирани към Министерството на образованието, Дирекцията по вероизповеданията знае за съществуването им, но няма силата да се намеси в тях, а мюфтийството ги подкрепя. Независимо от съмненията за радикални възгледи или прокрадващ се ислямски фундаментализъм мюфтийството е зад тях, като защо го прави - дали заради споделена идеология, или заради финансови интереси, все още не е съвсем ясно. Ясно е обаче, че на тези места липсва качествен контрол върху програмите и преподавателите, какъвто е налице в повечето европейски страни. Всичко това е добър повод да се замислим, първо, необходими ли са повече от три средни мюсюлмански училища в страната и не може ли Коран курсовете да се провеждат само в джамиите от имамите. И второ, в случай че решим да не ограничаваме броя на училищата, бихме могли да се запитаме дали не е добра идея налагането на държавен контрол върху дейността им. Това може да стане с промяна в закона, която въпреки риска да бъде разбрана като отнемаща от правата на вероизповеданията, всъщност ще дава нещо изключително важно. Повече сигурност. От същия брой Интервю Принуждаваме се да търсим благодетели Мехмед Аля, районен мюфтия на Разград, пред „Капитал“ В публикуваното миналия брой интервю Мехмед Аля твърдеше, че „Ал Уакф ал ислами“ няма участие в строежа на джамиите в Бисерци, Тодорово, Стефан Караджа и Бреница. Това е втората част от интервюто с г-н Аля. Някои от джамиите, за които „Капитал“ установи, че са построени със съдействие на „Ал Уакф ал ислами“, нямаха нотариални актове при себе си. Къде са те? - Всички джамии в нашия регион имат нотариални актове. Питам, защото някои от селяните в Бисерци например се съмняваха, че може би джамията е собственост на „Ал Уакф“. - Това са глупости. Смешни работи, които аз не мога да коментирам. Мюсюлманското вероизповедание няма право да продава или да ипотекира имоти, това е заложено в устава, а този устав е регистриран в Софийския градски съд. От мюфтиите досега Недим Генджев е продавал имоти. Значи неговите притеснения са икономически. Знаете ли, интересно защо нито един журналист не попита защо д-р Генджев е притеснен от тези неща. Например той отдаде през май 1997 г. хотелски комплекс „Балкан“ в гр. Русе на своя син за 10 години за безвъзмездно ползване, откъдето вероизповеданието губи около 15 000 на месец. Ние за хотел „Балкан“ водим делото от декември 1997 г. Стават седем години, откакто се протака. А сега сме още на втора инстанция. Вероизповеданието губи, докато определени лица получават приходи. Тук аз искам да свържа тези две неща. Казват - защо мюсюлманската общност или другите религиозни общности търсят благодетели от други страни. Ами ето това е - ако съдът си вършеше работата така, че когато отидем пред него и му кажем „този договор е неизгоден и е сключен противозаконно“, той отсъди в наша полза, тогава нямаше да търсим благодетели от други държави. Самите ние се принуждаваме, самите изповедания се принуждават по този начин да търсят благодетели, за да може да извършват религиозната си дейност. И това е съвсем нормално. Тези благодетели вие как ги проверявате дали случайно нямат някакви съмнителни връзки? - Аз не съм човекът, който може да ги провери. Те влизат в България с виза. Значи визите не ги давам аз, визите ги дава консулският отдел, това е отделът, който трябва да ги проверява. А може би, преди да им вземете парите, е хубаво да ги проверявате, за да не изпадате в подобно положение. - Значи пари не вземаме. А те, когато идват в България, би трябвало да си декларират парите, митници има. Каква е позицията ви по отношение на ислямското училище в село Делчево? - Това е сграда за квалификация и преквалификация на свещенослужителите към Районно мюфтийство в град Разград. Понеже ние го ползваме много малко там и го предоставяме на такива деца, които са от социално слаби семейства да остават там и да се хранят там, а същевременно тези деца учат в средно основно училище „Васил Левски“ в село Тодорово. Но всъщност в това общежитие, което вие описвате, се извършва обучение по Коран, ние се видяхме с такива деца. - Да. Както има такива християнски центрове, нормално е да има и мюсюлмански. Ние сме демократична държава, конституцията ни дава това право. Как се финансира училището в село Делчево? - Всичко се прави на обществени начала. Говори се, че всичко идва от сюлейманджиите... - Ако желаете повече информация, може да отправите едно запитване към турското посолство тези хора опасни ли са, или не са опасни.

Rothmans написа на 18.11.2008 г.:

част 4 Бр. 33 на “Капитал” от 2004 г. Ислямските училища не са това, което са Учебните заведения, простете, Коран курсовете в Сърница, Устина и Делчево, са коренно различни като идея и преподаване. Онова, което ги обединява, е липсата на прозрачност и контрол върху дейността им, а оттам - и съмненията за истинските цели, които преследват Яна ЙОРДАНОВА Нали няма да пишете името ми. Имамът притеснено мачка ръцете си, но не сваля настоятелния си поглед. Очите му са тъмни като костюма, с който е пропътувал половин България. Преди малко е пристигнал на автогарата и докато се опитваш да си представиш как точно се е вписвал в тълпата пътници с тънката си черна вратовръзка на бели точки, чуваш: „Обещайте!“ Кимаш разбиращо, имамът се размърдва в прекалено широкото сако и започва да вади документи от чантата си, а ти включваш диктофона. Разговорът може да започне. „Муафак ме заплашва“ В деня на пристигането си в София имамът, който в текста ще наричаме Мустафа по разбираеми причини, подава жалба до Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. В нея най-общо се твърди, че Муафак ал Асаад, за когото „Капитал“ подробно писа в миналия брой (виж кой е Муафак в карето), го е заплашвал. „На 13 август 2004 г. г-н Муафак е дошъл в село […] и ме е търсил и е отправил закани и заплахи, че щял да ми пречи и щял да ми спре пътищата“, пише в жалбата. В нея се казва още, че Муафак заедно с шейх Абдуллах Абдул Азис Сорея са отправяли закани и към познат на Мустафа, че щели да го закарат в полицията или да го бият бодигардове от Павел баня. Според Мустафа двамата се били ядосали от публикация в местен вестник, където пишело как вербували млади момчета за училището в Сърница. „Те са ме познали като източник на информацията, затова са ме търсили и затова са заплашвали моя познат - да си признае, че аз съм ги говорил тези работи“, казва Мустафа. Кратко опресняване на паметта - гражданинът на Саудитска Арабия шейх Абдуллах Абдул Азис Сорея е помнен от хората в джамиите, построени от фондация „Ал Уакф ал ислами“ около Разград, като физическия приносител на парите. Както „Капитал“ писа, в селата Бисерци и Тодорово джамиите са направени изцяло със средства на „Ал Уакф“, в Бреница арабинът купил къща и я преустроил на молитвен дом, а в Стефан Караджа фондацията дарила сравнително скромна сума, защото строежът вече бил започнат. Името на Муафак се помни и в Тодорово, където ходжата го описва като „помощника на Абдул Азис“. Според хората в Сърница пък тамошното, придобило скандална слава, училище е на практика ръководено от Муафак. Според Мустафа шейхът и Муафак далеч не ограничават дейността си само около Разград. Когато Абдуллах Сорея е в България (а по данни на полицията това е почти всяко лято от 1993 г. насам, като шейхът винаги отсяда в Павел баня заради болните си колене), те обикаляли цялата страна, правейки дарения на джамии и подаръци на имами. Мустафа твърди още, че винаги до шейха има по едно младо момче, сменяно на всеки 2-3 седмици и играещо ролята на „асистент“. „Идеята зад това, твърди Мустафа, е да се преценят качествата на момчето. Ако шейхът го хареса, веднага го кани да учи в Сърница.“ „Учил съм в Сърница“ Всъщност най-интересното около Мустафа е, че той също е бил в ислямското училище в Сърница. По думите му това се случва през 1998 г., когато учи в ислямския институт в София. Получава предложение да замине за Сърница, „за да се усъвършенства“, и приема. Но, както пише в жалбата си до Дирекцията по вероизповеданията, „[там се] натъкнах на една непозната за мен общност. Очаквах да получа добри знания, но преподаванията, които видях и чух, ме отблъснаха“. Мустафа остава в Сърница едва месец. „Всъщност още когато видях „съучениците си“ - невръстни деца, се усъмних в качеството на преподаването. Все пак аз вече знаех да чета Корана и се възприемах като доста напреднал.“ Отказва да пусне дълга брада (отличителен белег при уахабизма) и продължава да се бръсне, навличайки си по този начин гнева на преподавателите. „Наричаха ме гяур, а аз им отговарях - брадата не прави човека. Христо Ботев, като е носил брада, да не би да е бил мюсюлманин?“ Мустафа се смее при спомена как някои хора са прибирали брадите си в пуловерите, когато ядели супа. Дърпа въображаемия си пуловер напред, пъха в него въображаемата си брада и казва - „ей така, защото иначе цопва в чинията“. Мустафа твърди, че „ако един учебен час беше 45 минути, 30 от тях се отделяха само за джихад, и то срещу друговерци и срещу Турция“. Когато го питаш кои са друговерците, той отговоря - всички различни ислямски течения, както и християнството и юдеизма“. Той казва това сериозно, повтаря го няколко пъти и няма нищо против да го запишеш на диктофон. Потвърждава го и пред Дирекцията по вероизповеданията. Експертът от дирекцията Георги Кръстев каза за „Капитал“, че след като бъде внимателно проучена, жалбата може да бъде придвижена до прокуратурата и да предизвика проверка. Мустафа определя факта, че решава да напусне Сърница, като основна причина за бъдещите си професионални неуспехи. В жалбата той твърди, че именно Муафак ал Асаад е наредил „да не бъда назначаван на работа независимо в коя джамия“. По твое време Муафак появяваше ли се в училището в Сърница, питаш. „Ами как поглежда те Мустафа с широко отворени от учудване очи. - Той все там седеше.“ „Те са опасно течение“ Че училището е на Муафак, твърдят всички хора, които срещаме в Сърница. Или почти всички. Както „Капитал“ вече писа, директорът Саид Мутлу отрича Муафак да има нещо общо с учебното заведение, освен че „притежава сградата“ и я отдава под наем на главното мюфтийство. Кметът на града Шукри Якубов също не знае за намеса на сириеца в работите на училището. „Не омръзна ли тази история, въздиша той по телефона. - Колко пъти идваха тук да разследват и нищо не намериха. Хората в Сърница вече започват да се дразнят, защото тези слухове пречат на туризма. Както знаете, тук сме курортен град.“ Пожелаваш на кмета силен туристически сезон, той благодари и си казвате дочуване. Ти обаче не си успял да усетиш раздразнението на сърничани, когато десетина дни по-рано си бил в града. Напротив. Тогава всеки с готовност потвърждава пред екипа ни, че да, училището е на Муафак и да, можем да го намерим там. Освен насилственото носене на брада Мустафа определя другите характеристики на „уахабизма в Сърница“ така: „Нетърпимост към друговерци. Тълкуване на Корана по техен начин, като джихад - свещена война с оръжие и насилие. Според тях Бог има тяло и дрехи, което е недопустимо за традиционния ислям. Също забраняват да се чете молитва на мъртвец, той се погребва като куче и не се позволява посещение на гробищата. За тези хора, който не е един от тях, тоест уахабит, е неверник. Това означава, че отричат всички други течения в исляма и избягват контакти с тях. Те не приемат коленето на курбан при гроба на Пророка Мохамед, както и молитвите (Намаз), които са от Пророка“. И ходжа Мехмед Калъч от Сърница - имам в джамията в центъра на града, каза пред „Капитал“, че в училището се преподава „различен ислям“. „Уахабити са те. При молитва застават разкрачени, връзват ръцете си по-високо. Опитаха няколко пъти да ми повлияят. Като видяха, че няма да могат, вече ме избягват.“ Прекъснали сме обяда на Мехмед Калъч, но той не бърза да се върне в квартирата си. Стоим на шумния път, водещ вън от Сърница, стените на училището са на няколко метра от нас и се пазим от праха на преминаващите камиони. Как да ви повлияят, питаш. „Искаха да кажа, че онова тяхното, което го преподават, също не е грешно, свива рамене ходжата. А аз такова нещо не мога да направя. Който познава исляма добре, той не може да допусне тези неща. Но голяма част от населението не познава исляма. И уахабитите се възползват и там пробиват. В другата джамия например успяха. Сега там има проблеми между хората - едните се молят по един начин, другите - инак. Опасно течение е. Създава разцепление между мюсюлманите.“ Не се сдържаш и питаш подали ли са сигнал някъде. Мехмед Калъч те поглежда изумено. „Къде да го подадем? Кой ще ни помогне?“ - казва той и кимва за довиждане. След няколко минути сме отново при Саид Мутлу, директора на училището в Сърница. Разбрахме, че имате проблеми с част от населението, казваме, а той вдига вежди и отрича. „Сигурно сте говорили с човек, който не е стъпвал в джамия, попитайте вярващите“, казва той, а ти решаваш да не го коригираш. През това време по коридорите сноват забрадени девойки, дошли току-що „за семинар“. Саид Мутлу повтаря още веднъж нещата, които вече ни е казал - че „това тук не е училище, а Коран курс“, че „всичко е от Главното мюфтийство - устав, учебни програми“, че (простете наглостта ни) училището е създадено през 1999 г. (въпреки че според запознати то е функционирало далеч преди официалното му откриване), че „капацитетът ни е до 25 деца, всички са завършили осми клас, набираме ги чрез районните мюфтийства“ и че „атаките срещу нас са от страна на Недим Генджев, който има амбиции да си върне властта“. „Едни брадясали, мрадясали“ Училището в Устина е едно от тези, които бившият главен мюфтия Недим Генджев нарича незаконни и се кани да затвори в момента, в който се върне на стола в главното мюфтийство. Той не крие, че иска властта, но отрича да го прави заради имотите на вероизповеданието - както твърдят опонентите му. В момента Генджев обжалва скорошното решение на съдия Драгомир Драгнев от Софийския градски съд за назначаване на и.д. ръководство на мюсюлманското вероизповедание - Фикри Сали, Ридван Кадьов и Осман Исмаилов, което да управлява до приключването на абсолютно всички съдебни спорове около легитимността на главния мюфтия. Мотивите на съдията бяха, че от 1992 г. досега изборът само на Фикри Сали не е бил атакуван в съда. Недим Генджев обаче твърди, че той е единственият легитимен водач на мюсюлманите след обявяването на няколко поредни мюсюлмански конференции от съда за нищожни. Генджев очаква да влезе в мюфтийството съвсем скоро и да се справи с „нелицензираните училища, които обучават в нетрадиционен ислям“. По думите му такива има в Доспат, Сливен, Сърница, Билка, Делчево, Люляково и Устина. Недим Генджев, който не крие връзките си както с Държавна сигурност, така и със свързвания с „Мюсюлмански братя“ д-р Фатих Али Хасанеин (спонсорирал издаването на Корана му), отрича да използва училищата просто като оръжие в борбата за Главното мюфтийство. Той нарича сегашната ситуация във вероизповеданието недопустима и твърди, че е изключително загрижен за намесването на политиката в него. В Устина обаче не мислят така. „Тука идва Недим Генджев с някакви журналисти. Журналистите питат - знаете ли за „Ал Каида“, какво учите за тях, знаете ли за Бин Ладен? Ще се самоубиете ли?“ Докато говори, председателят на джамийското настоятелство в Устина Себахтин става все по-червен от гняв. Може би за да го успокои, Мустафа - ученик в ислямското училище, го прекъсва и усмивка продължава историята: „И ние викаме - да не сме луди да се самоубиваме, в нашата религия, ако се самоубиеш, отиваш в ада. За убийство - също. Тези сега в Ирак, които убиват, изобщо не са мюсюлмани. Нашите учители викат - те работят за лошото име на исляма. Какво учим ли? Ами само ислямски предмети. Възможностите ни са или да станем имами, или да отидем в Турция, за да продължим образованието си.“ Застанали сме в двора на училището въпреки залепените до портала две официални забрани за влизане на журналисти, подписани от Фикри Сали и от районния мюфтия на Пловдив Хасан Али. Метин, също ученик в Устина и в момента назначен като пазач на сградата, е имал „неблагоразумието“ да ни пусне и по всичко изглежда, че след като си тръгнем, ще има проблеми. „Не че искаме да скрием нещо, обяснява настоятелят Себахтин, но толкова много глупости се изписаха по наш адрес, че трябваше да вземем мерки. Радикален ислям имало тука. Със Сърница ни сравняват. Нямам думи направо.“ Защо, какво им е на Сърница, питаш провокиращо и Себахтин избухва: „С тези нищо общо нямаме. Там са други, едни брадясали, мрадясали. Те като бяха дошли тука да видят училището, аз ги изгоних направо. Как ще ги пусна тия? Много по-различни са, мани ти тая работа.“ „И обявява джихада, свещената война на своя народ“ Не ще и дума, че между училищата в Сърница и Делчево не може да бъде поставен знак за равенство. Докато първото се свързва със създадената в Саудитска Арабия „Ал Уакф ал ислами“, второто е дело на регистрираната през 2001 г. в България Фондация за приятелство и братство „Ахмед Давудоглу“. Нейни учредители са Басри Бахри Зилябид, Осман Хидает Хилми и Ведат Сабри Ахмед. Осман Хилми, който е и директор на курса в Устина, не разкри откъде точно идват средствата за дейността на училището. Според източници на „Капитал“ обаче парите са от Турция. През 2002 г. името на Басри Зилябид се появява над статията „Свободно сърце“ в ноемврийския брой на вестник „Мюсюлмани“. Публикацията е посветена на личността на Джохар Дудаев и в нея има такъв цитат: „На започналата на 11 декември 1994 г. окупация и упражнявания от страна на Русия геноцид към Чечения Джохар Дудаев отговаря така: „Докато и последният чеченец е жив, Русия няма да има власт над нас!“ И обявява джихада, свещената война на своя народ. Чеченският народ начело с Джохар Дудаев в продължение на две години води великата си война за независимост, докато накрая през месец май 1996 г. страната се прочиства от руснаците и добавя нова, златна страница в кавказката история.“ По това време главен редактор на вестника е друг от учредителите на „Ахмед Давудоглу“ - Ведат Ахмед. Редакционна статия от същия брой, озаглавена „Ерусалим“ и говореща за значимостта на този град за мюсюлманите, завършва така: „По-късно евреите навлизат в Ерусалим и градът попада в ръцете на ционистите, като днес за съжаление продължава да е под тяхна власт.“ Според информация на „Капитал“ заради тези две статии от главното мюфтийство са направили неуспешен опит да спрат броя от печат. Училището в Устина, което функционира от 2002 г., не е регистрирано към Министерството на образованието и науката. „В момента се борят за лиценз в МОН“, казва убедително ходжа Музафер от джамията в Устина. Той „замества учителите“ през лятото и затова се чувства способен да дава коментари. От регионалния инспекторат на МОН в Пловдив обаче категорично отрекоха такава информация. „Това не е вярно, при нас никога не са постъпвали документи от страна на заведението в Устина“, обясни г-н Радев от инспектората. Той заяви, че доколкото знае, „Министерството на вътрешните работи се занимава с това училище“. От пресцентъра на МОН потвърдиха, че към тях има само три мюсюлмански средни общообразователни училища - в Шумен, Момчилград и Русе. „Към всичко останало ние нямаме отношение“, казаха от просветното ведомство. Именно поради факта, че не са регистрирани в образователното министерство, от Сърница и Устина толкова протестират срещу употребата на думата „училище“ по техен адрес. Те предпочитат да се наричат Коран курс, или курс за имами, независимо че обучението трае по девет месеца, напълно безплатно е и идва в комплект с пълен пансион. За директора на Сърница например достатъчно доказателство за това, че всичко е наред, е даденото от Дирекцията по вероизповеданията разрешение за провеждане на Коран курс. От дирекцията обаче обясняват, че е много важно да се установи как точно се провежда курсът (нормалната му продължителност била 2-3 месеца, а в преподаването трябвало да влизат единствено чисто ислямски предмети). От училищата обичат да се хвалят и с подкрепата на мюфтийството, която получават. Такава - както в случая на Сърница, така и в този на Устина, несъмнено има. Тя обаче не е гаранция за това, че „всичко е наред и проблеми няма“, а е по-скоро израз на финансови отношения. „Това тук е общежитие“

Rothmans написа на 18.11.2008 г.:

част 3 сори,че така ама има ограничение 25000 символаОт същия брой Каре Салафизъм - що е то На 9 юни 2004 г. Службата за разузнаване и сигурност на Холандия публикува доклад за влиянието на Саудитска Арабия върху страната. Изследването се фокусира на парите, идващи оттам и отиващи при имами, джамии и ислямски организации, като едновременно изследва ефектите на всичко това върху процеса на радикализация сред част от мюсюлманското население в Холандия. В доклада се казва, че в страната има няколко джамии с ясна салафитска същност. Доказано е, че те са свързани с организацията „Ал Уакф ал ислами“. Джамиите са „Ал Фуркаан“ в Айндховен и „Ал Муахидин“ в Хелмонд, както и фондацията за ислямски младежи в Бреда. Същевременно в писмото си до парламента по повод доклада холандският министър на вътрешните работи казва: „По принцип в Саудитска Арабия ислямът е в пуританска форма - т.нар. салафизъм-уахабизъм, който лесно може да доведе до нетолерантни идеи и антизападни настроения.“ Той твърди, че при мюсюлманите в чужбина този тип ислям се разпространява с помощта на посолствата, неправителствени организации и частни лица. Докладът определя салафизма така: „Тази форма на ислям е изградена върху идеите на религиозния учител от XVIII век Мохамед ибн Абд ал Уахаб. Ето защо в Саудитска Арабия тя е известна като уахабизъм. Самите последователи на уахабизма предпочитат да се наричат салафити или истински мюсюлмани. Салафизмът съществува навсякъде, но през последния век саудитският вариант става все по-влиятелен. Той иска връщане към чистата форма на ислям от времето на Мохамед и неговите последователи. Често, но невинаги това означава силно отричане на всичко, което се счита за противоположно на тази „чиста“ форма. Което ще рече отхвърляне на други форми на исляма като шиизъм и суфизъм, както и на юдаизма, християнството и принципите на западното демократично общество.“ В доклада се говори за това, че в Саудитска Арабия съществуват две групи - едната признава върховенството на кралското семейство в страната, а другата не. Именно втората проповядва световен джихад срещу Запада и срещу саудитското кралско семейство. Първите не са жестоки, което обаче не значи, че са по-малко критични спрямо Запада. Лидерите и на двете групи мислят, че начинът на живот там е неислямски и като примери дават демокрацията, равните права между мъжете и жените, свободата на изразяване и пр. Освен това те не са убедени, че интеграцията на мюсюлманите в западните общества е нещо добро. Според доклада всяка година „Ал Уакф“ провежда конференции, за които използва имами не само от Холандия, но и от ислямските страни, сред които и такива с радикални ислямски възгледи. Те проповядват тези свои идеи в речите си. Същото важи и за литературата. Книги, които са писани в ислямските страни и фокусирани върху ислямския начин на живот се разпространяват в Холандия. Няма ясни доказателства за това, че в радикалните джамии има директно призоваване за световен джихад, но със сигурност се лансират тези с подобна насоченост. Пример за това е молитва Аллах да се справи с „враговете на исляма“, а именно - „Буш, Шарон и онези в Кашмир и Чечения“, която е била отправяна понякога. Службата признава, че вербуващите са активни в салафитските джамии. Тя дава като пример две момчета, които умряха през 2002 г. в Кашмир, след като са били вербувани за джихад в джамията на „Ал Уакф“ в Айндховен. Според Службата за разузнаване и сигурност група от около 150 души в Холандия е свързана по някакъв начин с тероризъм. В салафитските джамии се привличат предимно млади хора, които имат проблеми с идентичността. Това е така, защото салафизмът е много удобен за хора, които не могат да се интегрират в обществото. Защото да бъдеш „чист“ мюсюлманин означава да се бориш с всичко, което не е ислямско, и да го изхвърлиш от живота си. Опасността идва, ако „всичко“ и „борба“ бъдат разбрани буквално. В своето писмото до парламента по повод доклада холандският министър на вътрешните работи прави следните изводи: - В джамиите, в които се разпространява салафизъм-уахабизъм, чрез речи на имами и чрез специална литература от години се проповядват и радикални и антиинтеграционни възгледи. Това е направило възможно някои млади мюсюлмани да бъдат вербувани като терористи. - В тези джамии не е имало открито говорене за джихад, но се е намеквало за това. Говорело се е по начин, по който човек може да разбере, че ислямът е застрашен. - В Холандия се отчита намаляване на радикалността в джамиите заради медиите, холандските политици и обществото. Тревожният факт обаче е, че поради това мюсюлманите и вербуващите се събират извън джамиите. - Като цяло салафизмът се характеризира като нетолерантен начин на мислене. Има директна връзка между него и процесите на радикализация в определени части на мюсюлманските общности в Холандия. От същия брой Каре Особеният памфлет На всички мюсюлмани, които през декември 1999 г. са посещавали ислямския курс на „Ал Уакф ал ислами“ в джамията „Ал Фуркаан“ в Айндховен, е бил даден специален памфлет. В него се говори за това колко е грешно мюсюлманите да празнуват Коледа заедно с „неверниците“. Този текст може да се разбира по два начина. Или че неверници се наричат всички християни, или че определението се дава само спрямо тези, които са обърнали гръб на „основите на религията“ и купуват елхички и подаръци за Коледа. При всички положения обаче съдържанието му е обезпокоително - най-малкото защото по принцип ислямът е изключително толерантна религия. Ето част от текста на документа: „[…] Когато видяхме, че някои мюсюлмани се включват в празненствата на неверниците - някои от тях участват, като дават подаръци, ходят им на гости, или ги поздравяват с празника им - ние искаме с помощта на Бога да напомним на мюсюлманите какво казва ислямът по този повод […]: Да се включваш в техните религиозни празненства като купуването на коледно дърво, бонбони или фойерверки за деца, даването на подарък или получаването на подарък, да ги поздравяваш с празника им, да им изпратиш картичка или да ги посетиш - ислямските религиозни учени са единодушни, че всеки начин на участие в техните празненства, какъвто и да е, е забранен. Независимо дали участваш от учтивост, приятелски чувства, от свян или каквато и да е причина, това е религиозно подмазване. Освен това е и начин да дадеш на неверниците голяма самоувереност и да ги накараш да се възгордеят още повече от религията си. Това е за този, който не приема тези видове празненства. Но този, който е убеден в горното и вярва в него, той е неверник. Нека Бог ни закриля от неверниците и езичеството. […] И както Пророка, мир с нему, казва: „Този, който имитира други хора, става един от тях“ […] Е, братко, искаш ли да се присъединиш към такива неверници? Не, разбира се, че не!!! Как би могъл, знаейки всичко това, все още да участваш с неверниците в такива празненства? Този съвет отправяме към вас, концентрирайте се върху собствената си религия, там има повече от достатъчно пространство за молитва, за постене, за четене на Корана и за почитане на празниците.“

Rothmans написа на 18.11.2008 г.:

2 частОт същия брой Интервю Мехмед Аля, районен мюфтия на Разград, пред „Капитал“ Чия беше поканата за посещението в Саудитска Арабия на групата начело с главния мюфтия Фикри Сали, в която се включихте и вие? - На държавната агенция за управление на свещените джамии. За фондация „Ал Уакф ал ислами“ какво знаете? - Нямам информация за тази фондация. За нея знам само, че е държавна фондация, която съществува в Саудитска Арабия. А за дейността в България? - Че е била регистрирана в Софийския градски съд и че през 1994 г. е отказана пререгистрация. Защото ние разбрахме, че тази фондация е построила няколко джамии в Разградско и това е било по ваше време. - Фондацията не е построила джамиите, имате грешна информация. Значи няма никаква истина в това? Защото на нас така ни разказаха - че няколко от джамиите - в Бисерци, в Тодорово, също една къща в Бреница, са с пари на „Ал Уакф“. - Не, имате грешна информация и за това. Интересно, защото в Бисерци дори ни казаха, че човекът от „Ал Уакф“ щял скоро да дойде и да си навести джамията. Той бил в България и всеки момент го чакаха. Вие няма те ли такава информация? - Не, нямам такава информация. Добре, а вие познавате ли този човек? - Да. Вие го познавате, но не знаете да има участие в джамиите в Бисерци, Тодорово и Бреница? - Не, едва ли. Той тогава пребиваваше в България, за да може да види дали средства, които са предоставени на Главното мюфтийство, се изпълняват по предназначение. От същия брой Запознайте се с „Ал Уакф“ Най-малкото, което може да се каже за свързваната с „Ал Каида“ фондация, е, че е съмнителна Яна ЙОРДАНОВА Съществува връзка между „Ал Уакф ал ислами“ и терористични организации. Няма съмнение за това. Думите са на анализатора Дамиен Мартинез от JCB Consulting - компания, наета от семействата на жертвите от 11 септември 2001 г. да разследва кой стои зад финансирането на „Ал Каида“. Близките (които наричат себе си 911 Families United to Bankrupt Terrorism) търсят милиони долари обезщетение. Коренът на проблема Малко след като започва да работи за роднините на загиналите, JCB Consulting получава поръчка от Съвета по сигурността на ООН да изготви доклад за финансирането на терористичните организации. Причината, поради която фокусът в изследването пада именно върху Саудитска Арабия, е фактът, че повечето от похитителите на 11 септември са били от тази страна. В доклада директорът на JCB Жан-Шарл Брисар казва: „Организацията „Ал Каида“ разчупва общоприетата представа за традиционния тероризъм, бидейки способна да скрие терора под видима, в повечето случаи легитимна бизнес обвивка.“ По неговите думи коренът на проблема се крие именно в Саудитска Арабия, където липсата на ясни регулации и контрол са отворили широко вратата за финансиране на тероризма. Според Брисар това се случва чрез традиционния закат - дарение, считано за начин на пречистване. „Възползвайки се от това ислямско схващане и печелейки от регулаторния вакуум в Саудитска Арабия, „Ал Каида“ е успяла да получи между 300 милиона и 500 милиона долара през последните десет години“, пише той. Източникът на тези средства са най-богатите саудитски бизнесмени и банкери, а проводникът им - мрежа от благотворителни организации и компании. Въпросът, който обаче все още няма категоричен отговор, е наистина ли тези хора нямат представа къде отиват парите им. В опит да изчисти името си (и след терористичните актове в Рияд отпреди година) Саудитска Арабия предприе серия действия, насочени към засилване на контрола по събиране и разходване на средствата. На 20 юни 2004 г. ислямският сайт islamonline.net съобщи, че две от най-големите благотворителни организации в страната - „Ал Харамайн“ и „Ал Уакф ал ислами“ ще бъдат разпуснати, а собствеността им - пренасочена към Националната комисия за благотворителна дейност в чужбина, основана в края на февруари с цел да „прочисти благотворителните организации от проблемите, които петнят имиджа им“ и ръководена от външния министър на страната. Идеята беше оповестена публично на 2 юни от Адел ал Джубеир - съветник по външна политика на саудитския престолонаследник. „Правим това, за да бъдем сигурни, че средствата за благотворителност, които нашите граждани дават, отиват при онези, които наистина имат нужда от тях“, каза тогава той, но не спомена кои ще бъдат разпуснатите фондации. Малко преди това съобщение от Министерството на финансите на САЩ обявиха, че още пет клона на „Ал Харамайн“ ще бъдат включени в черния списък с терористи, тъй като са оказвали финансова, материална или логистична подкрепа на „Ал Каида“ и други терористични организации. През 2003 г. саудитското правителство нареди на фондацията да затвори чуждестранните си клонове, но беше доказано, че някои от тях все още функционират. Златната верига между „Ал Уакф“ и „Ал Каида“ През 2003 г. в Сараево беше намерен списък с имената на 20 известни саудитски милиардери, определени като донори на „Ал Каида“ и наречени „Златната верига“. Списъкът (на арабски език) бе открит в офиса на благотворителната фондация Benovolence International Foundation (BIF) по време на съвместна акция на босненската полиция и ФБР. Той е част от компютърен файл, озаглавен Tareekh Osama (или „Историята на Осама“), в който се съдържат няколко сканирани образа. Документите са били изпратени в Чикаго, където играят важна роля в делото срещу Енаам Арнаут. Последният е председател на американския клон на BIF и е подозиран за трансфер на средства към мрежата на „Ал Каида“. През 2003 г. Арнаут се призна за виновен по най-мекото от обвиненията срещу него - че е използвал благотворителни средства, за да снабдява с ботуши, палатки и униформи муджахидините в Чечения и Босна. Според наблюдатели на делото обаче става въпрос за сделка и тя е следната - прокуратурата оттегля всички свои обвинения за директни връзки с Бин Ладен, а Арнаут се задължава да осигури „допълнителна информация“. Едно от интересните имена в „Златната верига“ е това на Хамад ал Хусейни, поставено под номер 20 в списъка. Той е член на борда на фондация „Ал Уакф ал ислами“ в Холандия. Хамад е брат на Абдулах Осман Абдулрахман ал Хусейни, който е генерален директор на фондация „Ал Уакф“. Интересна подробност - именно Абдулах ал Хусейни е един от тримата учредители на фондация „Ал Уакф ал ислами“ в България. По повод изявените съмнения за качеството на превода от арабски език на Tareekh Osama Дамиен Мартинез от JCB Consulting заявява в интервю за холандската телевизионна програма Nova: „Това е официален превод, използван в съда. Той е признат от ФБР и американското министерство на правосъдието. Не е фалшив.“ Позовавайки се на документа, близките на жертвите от 11 септември повдигат обвинения срещу „Ал Уакф“ и други организации, свързани с цитираните в списъка лица. Общият размер на исканото обезщетение не е официално обявен, но според Site Institute става въпрос за един трилион долара. „Бяха ми дадени заповеди да се боря срещу хората“ В Холандия името на „Ал Уакф ал ислами“ влиза в новините много преди появата на „Златната верига“. През 2002 г. става ясно, че „Ал Уакф“ финансира 5 основни ислямски училища. Според финансов одит още в началото на деветдесетте години на XX в. тя е наляла в тях над 295 000 долара. Журналистите от холандската програма Nova Сим Айкеленбоум, Бас Сенстиус и Петер Тер Хорст, които са автори на най-задълбочените разследвания за дейността на „Ал Уакф“ в страната, намират намесата на фондацията в образованието твърде обезпокоителна. „Бяха ми дадени заповеди да се боря срещу хората, да водя война с тях, докато не признаят, че Аллах е единственият и истински бог, а Мохамед е неговият пророк“, гласи текст от учебник на „Ал Уакф“, който се ползва в някои основни холандски ислямски училища. В друга книга на фондацията учителите са инструктирани да мотивират учениците си „да се държат като завоеватели“. Преди време „Ал Уакф ал ислами“ има и младежка организация в интернет, където киберимам отговаря на въпроси на млади мюсюлмани (например за секса) така: „Спорът [за наказанието на хомосексуалността] е само по какъв начин да се извърши. Някои казват, че човекът трябва да бъде обезглавен със сабя, а други - че трябва да бъде хвърлен от високо и след това - да бъде премазан с камъни.“ Журналистите от Nova твърдят, че според [„Ал Уакф“] от литературата, която се използва в основното училище, трябва да бъде заличено всичко, което е в противоречие с исляма в историята, религията, обществото, поведението и културата“. Враговете на исляма - Буш и Шарон Базираната в Айндховен фондация обаче не се ограничава само с просветна дейност. Според публикуван на 9 юни 2004 г. доклад на Службата за разузнаване и сигурност на Холандия в страната има няколко джамии с ясна салафитска* същност и всички те са свързани с „Ал Уакф“. Джамиите са „Ал Фуркаан“ в Айндховен и „Ал Муахидин“ в Хелмонд, като в това число попада и фондацията за ислямски младежи в Бреда. Докладът, озаглавен „Влиянието на Саудитска Арабия върху Холандия“, установява, че при тези джамии няма прозрачност на средствата. В него се казва също, че всяка година „Ал Уакф“ провежда конференции и семинари, за които обаче „използва имами не само от Холандия, но и от ислямски страни, сред които и такива с радикални възгледи“. Последните проповядвали тези свои идеи в речите си. От холандската Служба за разузнаване и сигурност подчертават, че „няма ясни доказателства за това, че [в тези джамии] има директно призоваване към джихад, но със сигурност e имало изказвания с подобна насоченост - като например, когато Аллах е молен да се справи с враговете на исляма, а именно - Буш, Шарон и [онези] в Кашмир и Чечения“. От години семинарите, организирани от холандския клон на „Ал Уакф“, са посещавани от стотици младежи от цяла Европа. Поводите са били различни (например онзи от февруари 2003 г. е бил по „ислямско право“), но посланията - винаги едни и същи. Година след година в джамията „Ал Фуркаан“ в Айндховен главите на участниците в семинарите са пълнени с екстремистки виждания. Смесването с немюсюлмани е нещо мръсно, устояването на Западния начин на живот - нещо възвишено, евреите имат вина за почти всичко лошо на света, а за останалото са виновни Щатите. Цитирани в различни доклади разговори с участници разкриват проповядваната ужасяваща (меко казано) липса на толерантност към хората от различна религия. Посещавалите такива семинари отричат да са били директно призовавани към джихад срещу Запада, но според Службата за разузнаване посланията са били отправяни по такъв начин, „че ако искаш да чуеш нещо, можеш да го чуеш“. Най-известните възпитаници Според холандската разузнавателна служба в салафитските джамии особено активни са хора, които вербуват младежи за терористични актове. През 2002 г. в Кашмир бяха убити две момчета, които според службата „със сигурност са били вербувани в Холандия и са били тренирани за джихад“. Двете момчета са били чести посетители на джамията „Ал Фуркаан“ в Айндховен. Счита се, че вербуващият пък е нелегален имигрант от Алжир. Това обаче не са най-известните възпитаници на курсовете и семинарите, организирани от „Ал Уакф ал ислами“. Поне пет души, участвали в планирането на 11 септември 2001 г., също са посещавали „Ал Фуркаан“. Освен че твърдят, че членове на терористичната група на Мохамед Атта - лидера на атаките и един от похитителите, са ходели в джамията за лекции, германските власти подозират, че чрез „Ал Фуркаан“ са били обучени и няколко потенциални извършители на самоубийствени атентати. На всички мюсюлмани, които през декември 1999 г. са посещавали ислямския курс на „Ал Уакф“ в Айндховен, е бил даден специален памфлет. В него се говори за това колко е грешно мюсюлманите да празнуват Коледа заедно с „неверниците“. Този памфлет е намерен у Мунир ал Мутасадек, Хасан ал Раги и Ибрахим Диаб. Всички те са арестувани заради връзките им с атентатите на 11 септември. През 2003 г. мароканецът Мунир ал Мутасадек дори беше осъден от германски съд на 15 години затвор за „членство в терористична организация и сътрудничество в убийството на поне 3116 души“, но присъдата беше отменена и през април тази година той бе освободен. В момента той е съден повторно по същите обвинения. Според прокурорите Мутасадек е ключова фигура в хамбургската клетка на „Ал Каида“. Преди броени дни защитата му пък настоя делото да бъде прекратено поради невинността на мароканеца, както и защото „всяка информация, събрана от щатските разузнавателни служби, може да е била придобита чрез мъчение“. След 1999 г. Мунир ал Мутасадек на два пъти е участвал в семинари на „Ал Уакф“ в Айндховен. Хасан ал Раги, също арестуван по подозрение за връзки с терористични организации, е описан като „друг човек“ след посещението на „Ал Фуркаан“ от съпругата му Беата. Преди година тя участва в talk-show по германска телевизия, където заяви, че Раги е отишъл в Холандия като умерен мюсюлманин, но се е върнал „като радикал“. Беата казва, че 5-дневният курс в джамията на „Ал Уакф“ в Айндховен през декември 1999 г. тотално е променил съпруга и: „Животът стана нетърпим. Той [Раги] дори разруши CD колекцията ми, защото мислеше, че музиката не се вписва в една ислямска къща.“ Памфлетът на „Ал Уакф“ - онзи, в който се осъждат всякакви съвместни коледни дейности с „неверниците“, е бил открит в техния дом. В раницата на Ибрахим Диаб пък е намерена диплома, дадена му от „Ал Уакф ал ислами“ в Айндховен. Малко преди атаките от 11 септември той избягва от Германия, но е арестуван от пакистанците, когато се опитва да влезе в Пакистан от Афганистан. Той също е задържан заради участието му в подготовката на ударите срещу САЩ. По информация на няколко служби пилотите на врязалите се самолети - Мохамед Атта и Маруан ал Шейx, също са посещавали семинари на „Ал Уакф“. Не е ясно обаче дали това се е случило в джамията в Айндховен или в Амстердам. Продавачът на домати „Можеш ли да съдиш продавача на домати, ако продава доматите си на убиец.“ Така Мохамед Чепих, представител на Muslim World League за Холандия, отговаря на обвиненията за връзка на „Ал Уакф“ с терористични структури. Бащата на Мохамед Чепих, Ахмад, е един от основателите на джамията в Айндховен и на училището, финансирано от „Ал Уакф“. Самият Чепих е известен като говорител на фондацията, но отрича това да е така, твърдейки, че е бил свързан с „Ал Уакф“ само през 1999 г., когато тя открива хуманитарно поделение в Македония. И все пак Мохамед Чепих с охота отговаря на въпросите на холандския вестник Het Parool, зададени през 2003 г.: „Вярно ли е, че „Ал Уакф“ в Айндховен дава нещо като мастър клас, където мюсюлмански фундаменталисти от Европа са идвали за обучение в джихад? - Говорите за филм, или за реалност? - Говоря за доклад на Службата за разузнаване и сигурност, според който „Ал Уакф“ в Айндховен е хранилката за мюсюлмански екстремизъм. - Докато службата не може да докаже това, не се чувствам длъжен да реагирам. Единственото, което те правят, е да хвърлят кал. „Ал Уакф“ покани министъра на вътрешните работи и тази служба да започнат разследване срещу организацията за всичко, което може да бъде срещу закона. Те не счетоха това за нужно. Така че защо говорят.“ Законови спънки Истината обаче е, че до съвсем скоро службите можеха само „да говорят“. Така например въпреки събраните от тях доказателства преди две години съдът в Ротердам освободи 12 души, обвинени в осигуряването на материална подкрепа на терористична организация. Твърдеше се, че дванайсетте са членове на GSPC, ислямска екстремистка групировка, близка до Осама бин Ладен. Прокурорите бяха обвинили мъжете, които дори бяха наречени „холандския клон на „Ал Каида“, в контрабанда и продажба на големи количества наркотици, парите от които са отивали за финансиране на мрежата на GSPC. Според обвинението мъжете са осигурявали и фалшиви документи за други екстремисти, както и са вербували млади мюсюлмани в Холандия, подготвяйки ги за „джихад срещу Запада“. Познахте - дванайсетте са били чести посетители на джамията на „Ал Уакф“ в Айндховен. Въпреки всичко обаче съдията по делото в Ротердам отсъжда, че повечето от представените доказателства срещу мъжете са неприемливи в съда. Към онзи момент холандската правна система изисква полицията да проведе свое собствено разследване, като информацията, събрана от разузнавателните служби, може да бъде основа за такова разследване, но сама по себе си не може да бъде доказателство по време на процес. Така дванайсетте са освободени и малко след това напускат Холандия. В нов съдебен процес срещу част от тях през юни 2004 г. обаче съдът реши за пръв път, че информацията, събрана от разузнаването, може да бъде доказателство. На базата на това двама от дванайсетте са осъдени, но поради факта, че всички вече отдавна са извън страната, имената им са включени в международните Wanted списъци. Същевременно в края на юни в Холандия се появява идеята за разширяване на закона, което да направи възможно подготовката на терористични актове да стане наказуема на практика. Досега в страната беше изключително трудно да осъдиш човек само по обвинение, че е подготвял или е сътрудничил в планирането на терористичен акт - най-малкото защото без признаване на материалите от специалните служби това беше почти невъзможно за доказване. Такава законова промяна е по-вероятно да се случи, което би придало много по-голяма тежест на Службата за разузнаване и сигурност на Холандия. Нали си спомняте - тя е тази, която (засега само) говори за джамията на „Ал Уакф ал ислами“ като за основен проводник на радикалния ислям.

Rothmans написа на 18.11.2008 г.:

ако ви се чете ето..... ако не здраве да еI награда в категория „Национални медии” Яна Йорданова, в. “Капитал”, 14-20 и 21-27 август 2004 г. КОЙ ПЛЕТЕ МРЕЖАТА НА РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМ В БЪЛГАРИЯ В България има няколко джамии, построени от съмнителната фондация „Ал Уакф ал ислами“. Хората в тях чакат арабският благотворител да ги посети „всеки момент“, защото са предупредени от мюфтийството, че той вече е в страната. Същевременно от холандския клон на „Ал Уакф“ потвърдиха, че наистина са изпратили покана до Фикри Сали за прословутото му посещение в Саудитска Арабия през юли. Последният, както и другите участници в делегацията, цял месец не се умориха да повтарят как всичко е измислица. Хората в Бисерци не са терористи. Те са дружелюбни и искат да ти помогнат. Черпят те с ябълки от градината. Отговарят на всички твои въпроси, без да се замислят защо питаш. Те не са предпазливи, невинни са - почти наивни. Хората в Бисерци са добри хора. Истински мюсюлмани. Не се познавате, но ходжа Омер е щастлив да те види. Той е около осемдесетгодишен кокалест човек, на когото искреността блести в очите. Смайващо енергичен за възрастта си, ход¬жата идва до джамията в Бисерци на колело, а после почти тича, за да ти покаже всичко. Джамията е нова, искрящо бяла отвън, а отвътре - зелена и просторна. Ходжа Омер се радва по детски на факта, че има желаещи да чуят историята и. Той е склонен да те заведе до всеки надпис и да ти обясни значението му. А после да седне по турски на пъстрите молитвени килимчета, да потупа подканващо мястото до него и дълго да ти разказва с благодарност за арабина, чието име не помни. Ходжа Омер е много добър човек. Трябва повече хора да са като него. Истински мюсюлманин. Въпреки че в подобна джамия не си очаквал да откриеш такъв. Първата табела Над входа на джамията в Бисерци има две табели - едната на турски, а другата - на арабски. Текстът им е различен. По-интересна е втората, въпреки че почти никой в селото не разбира какво се казва в нея. Щеше да е непосилно и за нас, ако в екипа, който обикаля селата около Разград, не влизаше и арабист. „Тази е“, казва Цвети Янъкова, магистър по споменатата специалност и консултант на „Капитал“. После взема химикал и след около минута ти подава листа. Там пише: „Джамия Али ибн Аби Талиб Благотворител: Юсуф Мухаммад ан Нафии Изпълнител: Организация „Ал Уакф ал ислами“ България 1415 по Хиджра/1994 по Христа.“ В Бисерци сме попаднали почти случайно. Всичко тръгва от информация, публикувана в два сайта, muslims.org и islamicpopulation.com, че „базираната в Саудитска Арабия ислямска „Уакф“ фондация е открила джамия в България“. Датата е 22 април 2002 г., а агенцията, автор на материала, е IINA. Според публикацията това се е случило в „село, известно като Gurichov“. Ясно е, че село с подобно име в България няма. Най-близко по звучене е Горичево, село до Разград, което е и първата ни спирка. Там обаче джамията е много стара и селяните не помнят наскоро да е имало някакво откриване. „Сигурно става въпрос за съседното село, Бисерци, казва един от дядовците, седнали на сянка под някакъв навес. Нея наскоро я направиха. Някакъв арабин дал парите.“ В двора на джамията в Бисерци има само двама души. Седим на пейка до стълбите, ядем ябълки и джанки, двете табели са над главите ни, а Мехмед разказва за благодетеля. Не знае името му („името на благотворителя от табелата е просто на човек, дарил пари на фондацията, за да му направи джамия“, обяснява Цвети Янъкова). От Саудитска Арабия бил. Табелата сам си я донесъл. Пак щял да дойде да види дали работите вървят, защото сега бил на почивка в България. Последното ни изправя на нокти. Кой ви каза това, питаме. „Ами районният мюфтия“, простодушно отговаря мъжът. После разказва, че точно Мехмед Аля - сегашният районен мюфтия на Разград, който преди десет години е заемал същия пост, е бил човекът, довел през 1993 г. арабина в селото. Тук е моментът да вмъкнем, че фондация „Ал Уакф“ е била регистрирана в България именно през периода 1993-1994 г., когато главен мюфтия е Фикри Сали. Сред учредителите и е Абдулах ал Хусейни, брат на Хамад ал Хусейни, който е част от „Златната верига“ на саудитски бизнесмени, финансиращи „Ал Каида“. През лятото на 1994 г. Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет отказва пререгистрация на фондацията, а няколко години по-късно представителят и Абдулрахим Таха е изгонен от България. Годината е 2004. Главен мюфтия отново е Фикри Сали, а районен - пак Мехмед Аля. Комбината Сали - Аля, заедно с още десетина души, предимно от ДПС, посетиха преди няколко седмици Саудитска Арабия. Това пътуване се превърна в скандал, защото в медиите беше тиражирана информация, че поканата за заминаването е била от „Ал Уакф ал ислами“. Участвалите обаче категорично отхвърлиха твърденията. Дали с основание обаче, ще стане ясно след малко. Та ядем джанки и Мехмед ни разказва, как „този човек поне десет джамии е построил или е помогнал. В Кърджалийско не ги знам къде са, но тук такива са в Бреница, Тодорово и Стефан Караджа“. Записваме си, а Мехмед продължава: „Сега го чакаме. Даже сега, като ви зърнахме колата, решихме, че той идва.“ Хората в Бисерци разказват, че именно мюфтията е посочил на арабина селата, които имат нужда от джамии. Финансовата схема била - той дарява парите на мюфтийството, а Аля от своя страна ги отпуска за строеж. Документи по пода В Бреница ни посрещат също толкова топло. Ако знаеш поне малко за международния имидж на „Ал Уакф“, цялата тази доброта е изненадваща. В една джамия на фондация, упорито свързвана с „Ал Каида“ (виж стр. 26-27), човек по-скоро би очаквал да види имами от ислямски страни, проповядващи радикални възгледи, млади мюсюлмани с бради и тайнствени араби, вербуващи за световен джихад. В случай че всичко до момента ви се струва като сценарий на лош филм, вижте доклада на Службата за разузнаване и сигурност на Холандия отпреди два месеца (пак на 26-27), където тези неща са описани като факти. В официален документ джамиите на „Ал Уакф ал ислами“ са наречени салафитски и прокарващи радикалния ислям в страната. Холандските власти дори приз¬нават, че в тези джамии са били вербувани бъдещи терористи. Всъщност единственото обяснение за топлотата към християнин в една джамия на „Ал Уакф“ е, че нечия работа не е била завършена докрай. Джамията в Бреница е всъщност реновирана къща с метално минаре до нея. Стените вътре са напукани. Тясно е. „Но сме много благодарни, че въобще имаме джамия“, казва Рейхан, председател на джамийското настоятелство. Рейхан е на тази длъжност отскоро. Не помни арабина, но разказва историята с лекота: предишният собственик на къщата бил човек, решил окончателно да замине за Турция. Тогава от мюфтийството довели арабина, „не му знам името“, който дарил парите, къщата била купена и направена на джамия. „Но да извикам Керим, да не ви подведа нещо“, сепва се Рейхан и след малко пристига с по-възрастен мъж - бившият касиер на джамията. Керим е категоричен, че човекът, помогнал за джамията в Бреница, е същият, построил молитвени домове в Бисерци и Тодорово. За фондация „Ал Уакф“ ли става въпрос, питаме, а той веднага тръгва нанякъде и се връща с папка документи. Керим коленичи на земята и докато се опитва да убие една хлебарка, разстила листовете по пода. „Ето, „Ал Уакф ал ислами“, казва Керим и сочи един от тях. На документа за дарение освен името на фондацията стои и това на разградския мюфтия Мехмед Аля. По-късно той ще отрече пред „Капитал“, че която и да било от джамиите в региона има нещо общо с „Ал Уакф“. „Няма нищо вярно в тази информация“, категоричен е Аля и дори е склонен да повтори празното си твърдение няколко пъти (виж интервюто с него). „А, какво се учудвате, те, арабите, директно на Доган дават и той ги разпределя парите“, казва Рейхан в отговор на нашия въп¬рос знаят ли защо този човек помага на селата. Вървим към колата и говорим дали изборът на Фикри Сали е бил политически, разбирай лично на Доган, когато Рейхан споменава, че дочул как арабинът имал болни колене, затова бил в България, май в Павел баня. От мюфтийството ли така разправят, питаме. Да, отговаря Рейхан, застава до Керим, махва с ръка и си поръчва да му изпратим вестник. В Стефан Караджа, село в Добричко, пристигаме в късния следобед. Джамията е празна, тече ремонт. „Започната е 1993 г. Много преди моето време. Събират някаква сума, но са им трябвали и дарения“, казва ходжата, докато ходим по улиците на селото. Стигаме до къщата на председателя на настоятелството, сядаме около масата в градината, пред нас почти магически изникват чаши с турско кафе и някой казва „добре дошли“. Настоятелят твърди, че наистина е имало дарение от „Ал Уакф ал ислами“, но то било само 100 000 лева. „Опитахме се да вземем повече, разказва той, но Муафак, представителят на „Ал Уакф“, отказа, защото джамията беше започната.“ Ние ги правим отдолу догоре, така казал. Кой е Муафак? „Помощникът на Абдул Азис“ Отдолу догоре с пари на „Ал Уакф“ е издигната джамията в Тодорово. Тя също си има каменна табела на арабски над входа, подобна на онази в Бисерци. На нея пише: „Джамия Омар ибн ал Хаттаб Благотворител: Абдулах и Насир ас Сарии Изпълнител: Организация „Ал Уакф ал ислами“ 1994 г.“ Вътре Юсуф Шериф обучава девет деца на Коран. Препраща ни към ходжа Лютфи, който знаел повече по въпроса за арабина. „Разбира се, че знам, разперва ръце ходжата, когато малко по-късно разговаряме в двора на къщата му. Нали аз съм я строил, но един бонбон не съм изял и една кутия цигари не съм си купил от парите за джамията.“ За да докаже последното си твърдение, ход¬жа Лютфи потъва в къщата и се връща с омачкана тетрадка в ръка. Отваря на страниците, попълвани през 1993 и 1994 г., прокарва пръст през редовете и се спира на едно име. „Абдул Азис. Така се казваше арабинът. Тука съм записвал всички пари, които съм получавал от него, и как съм ги изразходвал. Всъщност той ми даваше средства само след като му покажех фактура за предишната сума. А това тук е Муафак, той беше помощник на Абдул Азис. Няколко пъти е идвал.“ Въпросният помощник е Муафак Ахмед ал Асаад. Той е сириец на 41 години. Единствената му връзка „черно на бяло“ с регистрираната преди единадесет години фондация „Ал Уакф ал ислами“ е общата фирма („Траст къмпани“), която има с директора и Абдулрахим Таха. През 1999 г. Таха е изгонен от България, но Муафак остава, според някои - защото е женен за българка. Съпругата му е от Сърница, където той е регистрирал втората си фирма - ЕТ „Сафа - Муафак Аласаад“. Магазинът му е точно пред религиозното училище в града - онова, за което вече знае половината свят. „Училището в Сърница е напълно легално. Има разрешение от Главното мюфтийство. Това тук е Kоран курс с продължителност 9 месеца“, казва директорът му Саид Мехмед Мутлу и показва документи. Той е едър човек с дълга брада - с каквато са и повечето мъже, които мяркаме в офиса му. Коридорите пък са пълни със забрадени млади жени, дошли „за семинар“. Питаме за Муафак ал Асаад, тъй като половината село ни е казало, че можем да го намерим в „училището му“, където „той ръководи парада“, „там приема гости“ и така нататък. Саид Мутлу обаче отрича Муафак да има нещо общо с учебното заведение, освен че „притежава сградата“ и я отдава под наем. Според директора сириецът няма никакво участие при определяне на учебните програми или финансирането на училището. Парите идвали от мюфтийството. Кой ги е дал на мюфтийството обаче г-н Мутлу не се наема да отговори. Когато излизаме на улицата и отново питаме за Муафак, хората пак ни насочват към училището. „Но на нас ни казаха, че той не ходи там“, отговаряме, а те ни се смеят и мислят, че се шегуваме. „Ми в къщата му идете, ей я къде е, по тази улица нагоре и после вляво. И пак питайте.“ Пак питаме и няколко души ни посочват една и съща къща, „новата на Муафак“. Вътре на стълбите ни посреща жена, която подозрително много съвпада с описанието на съпругата му. Тя обаче изстрелва „няма такъв тук“, „не съм чувала“ и „аз съм на гости, нищо не знам“ за по-малко от пет секунди. Опитваме се да я убедим, че очевидно Муафак трябва да живее там, щом цялото село твърди така, но тя остава непреклонна. Тръгваме си. Тя любопитно вика след нас защо го търсим, но след отговора ни пак отсича „няма такъв тук“. Не успяваме да намерим Муафак. За сметка на това откриваме ходжата на едната джамия, който е от 5 години в Сърница. „Не канят за ученик никой оттука, казва Мехмед. Уахабити са те. При молитва застават разкрачени, връзват ръцете си по-високо. Опасно течение е, ами как. Създава разцепление между мюсюлманите. Опитаха няколко пъти да ми повлияят. Като видяха, че няма да могат, вече ме избягват.“ Ходжата допълва, че му е болно да слуша как „хората от Сърница са терористи.“ „Това трябва да спре, възмущава се той. Проблеми има с едни определени личности и те изобщо не са жителите на града.“ Завръщането на „Ал Уакф“, или да довършиш започнатото Най-интересният факт около Муафак ал Асаад е, че през 2002 г. той става управител на новорегистрираната фондация „Ал Уакф“ в София. „Капитал“ разполага с целия пакет документи около регистрацията . Фондацията е учредена на 14 септември 2001 г., като два месеца по-късно Муафак и гражданинът на Саудитска Арабия Сулиман ал Дуаян подават молба за вписване в регистъра на Софийския градски съд. Част от целите на фондацията са участие в „духовното, образователното, материалното и културното издигане на отделни личности“, подпомагане на нуждаещите се, както и на „талантливи и способни младежи“. „Ако фондацията развива дейност, която по какъвто и да било начин е свързана с религия, то регистрацията е незаконна“, коментира за „Капитал“ Георги Кръстев, експерт от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. По думите му към момента на регистрация на „Ал Уакф“ е съществувала законовата постановка религиозните фондации да могат да функционират само след разрешение от страна на дирекцията. В документите за вписване обаче няма формулировка, която да докаже, че „Ал Уакф“ е религиозна, в частност ислямска, фондация. От друга страна обаче, всички останали факти навеждат на мисълта за възраждане на дейността на първата „Ал Уакф“ в България. Събрани накуп, те звучат така: В страната има поне четири джамии, построени или подпомогнати от „Ал Уакф ал ислами“. Фондацията е регистрирана по времето, когато Фикри Сали е главен мюфтия, а Мехмед Аля - районен на Разград, и всички джамии са построени в този период (1993-1994 г.). От края на 1993 г. е и договорът за съвместна дейност в сферата на образованието между главното мюфтийство и фондация „Ал Уакф ал ислами“, с който „Капитал“ разполага. В документа се говори за „разкриване на училища или учебни центрове от нов тип“ и подпомагане на проблемни, болни и социално слаби деца, като фондацията се задължава да осигурява финансирането на учебните заведения, получавайки правото на контрол „самостоятелно или съвместно с Главното мюфтийство“ върху дейността им, начина на изразходване на средствата, работата на преподавателските кадри и учебните програми. Освен това „при желание от страна на фондацията да открие в България духовни или други учебни заведения“ мюфтийството се задължава да „съдейства за тяхното откриване“. Повече от десет години по-късно, когато комбинацията главен-районен мюфтия е същата, хората в Бисерци, Бреница и Тодорово очакват да видят за пръв път след акта на дарение „добрия арабин“. А той наистина е в България - „Капитал“ установи, че шейх Абдуллах Абдул Азис Сорея е регистриран в „Курортен комплекс Павел баня“. Според източници от полицията той е роден на 12 април 1918 г., в Саудитска Арабия имал фабрика за килими, за първи път идва в страната през 1993 г. и оттогава посещава Павел баня почти всяка година за период между един и два месеца. „Капитал“ направи опит да се свърже с Абдуллах Сорея, но от рецепцията на хотела обясниха, че не могат да осъществят контакта, тъй като г-н Сорея бил постоянно в движение. Един от дните, в които го потърсихме, той беше на процедури, а следващия - извън Павел баня за неопределен период от време. Колкото до личността на Муафак ал Асаад - в две от селата с джамии на „Ал Уакф ал ислами“ той е запомнен като един от благотворителите. Както вече споменахме - Асаад има обща фирма с Абдулрахим Таха, управител на фондацията за България и изгонен през 1999 г. Муафак е собственик на сградата на училището в Сърница и според масовото мнение е фактически негов ръководител. През 2002 г. Муафак ал Асаад става управител на нова фондация с име „Ал Уакф“ (но без „ал ислами“). И ако това не е достатъчно, именно Муафак е посочен като координатора на пътуването на българската делегация до Саудитска Арабия в любезна покана, изпратена до главния мюфтия (преди назначаването на триумвират в мюфтийството) Фикри Сали от холандския клон на „Ал Уакф ал ислами“ („Капитал“ има екземпляр на арабски). Приказки от 1001 нощ, така ли? За посещението на групата, ръководена от Фикри Сали и включваща няколко души от централния съвет на ДПС, мюфтии и Муафак ал Асаад, започна да се шуми още докато тя не се беше завърнала в България. Ето защо за кратко „неин говорител“ стана софийският мюфтия Али Хайраддин, който също беше поканен, но не успя да замине. В интервю за в. „Политика“ от 17 юли 2004 г. той е цитиран така: „Нямам представа […] в какво е обвинявана „Ал Уакф ал ислами“. Използвахме името формално, по наше искане, защото имаше 5-6 дни до пътуването и нямаше да ни стигне времето за покана от организацията за поддържане на двата храма.“ След завръщането си от Саудитска Арабия обаче Фикри Сали пое хард линия и категорично отрече съществуването на покана от „Ал Уакф“, наричайки информациите около посещението на българската група приказки от 1001 нощ. Същевременно Али Хайраддин заяви пред „Капитал“, че интервюто с него във в. „Политика“ е измислено, въпреки че според журналистите от вестника то е напълно реално и е било записано. Останалите участници в делегацията, сред които бившият зам.-министър на отбраната Мехмед Джафер, членът на политическия кабинет на министър Калчев и бивш експерт в дирекцията по вероизповеданията Айруш Хаджи, областният председател на ДПС в Благоевград Муса Палев, областният председател на ДПС в Разград Ибрахим Яков (всички, изброени дотук, са членове на централния съвет на Движението за права и свободи), зам.-шефът на ДПС в Кърджали Акиф Емин и кметът на Мадан Вахтин Гаджев, избягваха да дават публични обяснения около посещението си в Саудитска Арабия. Самото ДПС също не се ангажира с официална позиция по случая. В същото интервю за „Капитал“, в което отрича джамии около Разград да са били построени с пари на „Ал Уакф ал ислами“, районният мюфтия Мехмед Аля препотвърди тезата, че покана от тази фондация не е имало. Всичко това обаче по особен начин контрастира с информацията, дадена от самата „Ал Уакф ал ислами“. „Капитал“ се свърза с клона в Айндховен (между другото телефонът на бланката на поканата е същият като този в официалния телефонен указател). Оттам помолиха да изпратим поканата по факс и на следващия ден потвърдиха, че „поканата е истинска, ние я изпратихме“. Човекът отсреща, представил се като Абу Тарик, дори заяви, че в Саудитска Арабия е успял да се срещне с Муафак ал Асаад. Паяците Във време, когато българи са обезглавявани някъде в Ирак, към страната се отправят терористични заплахи, а истерията около олимпийските игри се засилва, е естествено страхът да е по-голям. Този страх обаче обуславя една изкривена предпазливост - в последните месеци в България лесно можеш да срещнеш хора, които открито говорят с омраза за исляма, както и за последователите му. В този смисъл отговорът на въпроса кой плете мрежата на радикалния ислям в България е изключително важен. Еднозначно и категорично той звучи така - не и обикновените мюсюлмани. Самият термин радикален ислям е изкуствено създаден и се тълкува като постигане на политически цели с използването, разбирай изопачаването, на религията. Мюсюлманите в България са толерантни точно колкото християните, точно толкова добри са и са също толкова уязвими. Въпросът за мрежата на радикалния ислям има още един верен отговор. Духовниците. Повечето от тях са алчни за парите на всякакви непроверени организации. От години заради стола в Главното мюфтийство опонентите заграбват с пълни шепи от калта „радикален ислям“ и се замерят, въпреки че болшинството са затънали до коленете в нея. И така плетат все по-широка мрежа. Като успешно се оплитат и в лъжите си.

katyaz написа на 18.11.2008 г.:

Това е повече от потресаващо! Това е ужасно!Какво трябва да се случи Боже, че да се обединят българите? Кое ни прави толкова вълци единаци ? Ами беднотията! Дано някога и на нашата улица да дойде светлина!

monella написа на 09.09.2008 г.:

[font=Verdana]Този клип е меко казано потресаващ[/font]. Пратих го на всички които бяха на линия в Skype ми. А знаете ли че след Хасково българско радио не се лови. Ама така е с Македония и Сърбия. В Дупница българско радио също не се лови. А нашата НОВА АГЕНЦИЯ какво прави? Само си коментират новите заплати и колко взимат румънските им колеги. И ако се наложи да извадят по поръчка някое старо досие..Като се кондидатира Волен Сидеров мангустите всички бяха настръхнали и си шушукаха "Олее само да не спечели тоя, че ще ни избие всички". Да! Това беше цитат на една сравнително култивирана. Мислете му, братя Българи. Новата статистика е,че до 2025г ще са повече от нас.Предлагам на следващите избори да гласуваме дружно за бате Волен. Май друг шанс нямаме.

стопер написа на 15.08.2008 г.:

Ми вместо да се делим на черно-бели,и Жълто-черни,трябва да се обединим!!Невиждам как ще стане това обаче...Заедно ще сме голяма сила против гадните мангусти!Циганина няма отбор...той днеска е от Локото-утре от Ботев...Интереса клати феса при тях!!Давам пример с феновете тук,защото така е във цялата страна!!Сини с-у червени,-Българи с-у българи!!Накрая кой печели?-бай мангал!!Циганина,на който му е казано,че ако пусне мустак е ТУРЧИН!!!Друг е въпроса,че някои "Българи" са по-лоши от мангалите!!Доносници,които с цената на всичко загърбиха всичко българско,Отрекоха се от него...И имат една цел-РАЗДЕЛЯЙ,И ВЛАДЕЙ!!Ако не разберем това,и не се обединим-жална ни майка!!В нашия град сме едни от най-мразещите се агитки...Ако ние направим нещо,за някакъв ОТПОР с-у турцизацията на родината ни,Ще дадем добър пример на цялата страна!!Тук в Пловдив все още ни е лесно...Занимаваме се със закачки помежду си.БЪЛГАРИЯ обаче СТРАДА от тая сган!!ОПОМНЕТЕ СЕ!!!

in написа на 15.08.2008 г.:

[color=maroon][size=10pt]Клипа е много точен. Всеки трябва да се замисли, какво зависи от него това да не се случи.[/size][/color]

poto написа на 26.05.2008 г.:

[color=red]DELETED![/color][color=red]poto прекаляваш с грубостите, нека пазим добрия тон[/color]

PetAr написа на 26.05.2008 г.:

От СКАТ както винаги малко преиграват, но опастността е реална и службите трябва да си опичат очите.

CAB написа на 21.05.2008 г.:

Всеки българин трябва да изгледа този клип и да се замисли какво се случва с нас...Няма нужда от коментар...http://www.clip4e.com/playfscr.php?id=turcite_i_ciganite_v_bylgariq

назад към главната страница на темата

ВХОД за регистрирани
E-mail / Потребителско име

Парола

запомни ме на този компютър

забравена парола

Статистика на потребителите
Общо: 75104
От Пловдив и региона: 41407
Само от Пловдив: 40813
Топ квартали:
Въстанически (Кючука) 2556
Център 2495
Тракия 2031
виж всички квартали »

РАЗДЕЛИ:

ГРАДОВЕ:

ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип

Правила

Пловдивчани във facebook

RSS за новините

Футбол на живо по телевизията

©2004 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Plovdiv24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Plovdiv24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.

Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.

Статистика:

ГрупиМоитеГрупи на приятелиПопулярниНовиСъздай група

ВХОД за регистрирани E-mail / Потребителско име Парола запомни ме на този компютър забравена парола

Статистика на потребителите Общо: 75104 От Пловдив и региона: 41407 Само от Пловдив: 40813 Топ квартали: Въстанически (Кючука) 2556 Център 2495 Тракия 2031 виж всички квартали »

Групи
Моите
Групи на приятели
Популярни
Нови
Създай група

ВХОД за регистрирани
E-mail / Потребителско име

Парола

запомни ме на този компютър

забравена парола

Статистика на потребителите
Общо: 75104
От Пловдив и региона: 41407
Само от Пловдив: 40813
Топ квартали:
Въстанически (Кючука) 2556
Център 2495
Тракия 2031
виж всички квартали »