(Homo sapiens, „разумен човек“ на латински език) са вид средноголеми бозайници, единствените съществуващи днес представители на род Човек (Homo). Те са ходещи изправени примати от семейство Човекоподобни (Hominidae).[1][2] Имат силно развит главен мозък, даващ им възможност за абстрактно разсъждение, говор и самоанализ. ДНК анализите показват, че съвременният човек се появява в Африка преди около 200 000 години.[3] Днес обитават всички континенти, а популацията им през 2010 година се оценява на около 6,9 милиарда души.[4] Както повечето примати, човекът е социално същество. Той има високо развити комуникационни, изразни и организационни способности. Социалните структури на човешките популации са особено комплексни, състоят се от сътрудничещи и конкуриращи се групи, на различни нива - от малко семейство и партньорство до различни сдружения на политическа, научна, икономическа и религиозна основа. Обществените взаимодействия между хората водят до установяване на разнообразни социални норми, ритуали, традиции, закони, които са в основата на човешкото общество. Хората имат и силно развит усет за красота и естетика, в комбинация с желание за самоизява, което води до културни нововъведения като изкуство, литература и музика. Човек се отличава и с желанието си да разбира и влияе на света около него, в търсене на обяснение и начин за използване на природните явления. Това желание води до възникване на науката, философията, митологията и религията. Вроденото любопитство води до развитието на разнообразни предмети и умения. Човекът е уникален вид, единственият, който пали огън, готви храната си, шие си дрехи и използва многобройни други технологии.